Отново е вторник и ние сме на линия, за да ви представим поредната доза “Красив ум”. Дълго се чудихме кого да поставим под номер 2 тази седмица, честно казано още се двоумим. Детското в нас не е изчезнало и затова ще ви представим любимите ни мисли на приказни герои. Сигурно като малки сте чели Мечо Пух, Малкият принц, Красавицата и звяра, Том Сойер и други такива. Е, ако не сте, лошо, вече е малко-късно да се връщате назад, но пък за какво сме ние, ако не, за да ви просветлим малко или много. Спокойно, ние също не бяхме чели някои от по-горе изброените и гледахме като онова човече от скайп иконките с очилата. Извинете ни драги наш просветителю! (обръщаме се към член от екипа – гуруто ни). Но стига бръщолевене, да се захващаме за работа. 
Ето няколко от репликите на Мечо Пух, които са и не са свързани с мисли по меда. Ние можем само да кажем “Мечо Пух, ти си истински мислител!”
“Ако ти живееш 100 години, аз искам да живея 100 години без един ден, така че никога да не живея без теб”
“Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!”
“Колкото повече, толкова повече.”
“Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мен… и това са две гърненца с мен”
“Понякога седя и си мисля… а понякога просто си седя”
“Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.”
Няма как да пропуснем и “Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери.
“Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.”
“Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”
“Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.”
“Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.”
“- Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”
„ – Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: » Моето цвете е там някъде «.“
„ – Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“
„ – Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
За сега толкова от нас. Приказки много, герои още повече. И както казва розата “Истински се вижда само със сърцето…” Поздрави DW_world
