„Здрач-история за една сага” (FanFiction)



Глава 12-„Моя (част 2)”

Кристен

Бях почти готова. Оставаха само още няколко детайла по грима и щях да се насоча към снимачната площадка. Там където господин Патинсън щеше да…

-Какво става, жено на Граф Дракула? – прекъсна мислите ми закачливия поздрав на Ники.

-Хей, Ник… Защо си тук, не ти ли казаха, че днес…

-Да, да, знам че за сега съм в почивка – отвърна, настанявайки се на стола срещу мен – Обясни ми какви бяха тези гонитби между Келън и Роб… – не можех да не се засмея, беше дошла да научи последните клюки.

-Много си любопитна, Ник! – подхвърлих с все още играеща усмивка на лицето.

-Да не би да ми намекваш, че съм клюкарка, Кристен? – погледна ме сериозно, повдигайки въпросително вежди.

-Това ти харесвам, Рийд, досетлива си! – продължавах да я дразня аз.

-Така е, нали! И аз се гордея с това си качество! – каза, избухвайки в смях, който нямаше как да не зарази и мен.

-Хайде, разказвай… – добави, опитвайки да спре обхваналата ни лиготия.

-Нищо особено, всъщност… – започнах аз, вече свободна от надвесената до преди малко над мен гримьорка – …заради вчерашния инцидент с Роб, Келън не спира да се шегува с него, по-конкретно със задника му… – виждах как Ники отново я напушваше на смях. Беше поставила ръка на устата си, уж за да прикрие усмивката си.

Има още

Advertisements

„Здрач-история за една сага” (FanFiction)


Глава 11-„ Моя”

Харесвам те все повече…  

Очите й се заковаха в моите. Изражението й беше странно, някак напрегнато… Не разбирах?

По дяволите, пак ли бях изразил мислите си на глас?!?

Кристен

Малко Beatles няма да ми се отразят зле… Трябва да се успокоя…

Ето, спокойна съм. Спор няма като изключим, че ръцете ти треперят и кракът ти не се е спрял от както си стъпила в тази стая, си самото въплъщение на спокойствието… Ох, ти, няма ли да млъ…

Харесвам те все повече… 

Или си страшно добър в иминирането на гласове, или… Този път не бях аз!

Убий ме сега, моля! Започнах лека полека да надигам глава, може да ми се е причуло, може болния ми малък мозък да си пра… Усмихваше се. По дяволите, хубав е, когато се усмихва… Странно, погледът му бе прикован в мен, но като че ли той самия витаеше някъде на далеч. Съсредоточи се!  Да, ей сега! Сега пък защо ме гледаше така? Паника, срам… Какво става?

-Съжалявам, когато съм около теб не съм на себе си… – избърбори, прекарвайки грубо ръце през косата си, приглаждайки я назад. Имах чувството, че ако добавеше още малко сила вероятността да остане без такава е голяма. Пак се отплесваш! Днес си много зле, да знаеш! Ако не държах толкова на себе си щях да отида на психиатър. Адски си дразнещ малък…

-Наистина, те харесвам… – изпъшка Роб, поглеждайки отново към мен – И… искам да бъдем приятели…

Той вероятно не е чувал приказката за жабата и скорпиона?

… Тик-так… Тик-так…

-Аз също искам да сме приятели, Роб. – най-после излязла от унеса си отвърнах. – Защо мислиш съм тук сега?

Има още

(FanFic) „Здрач-история за една сага”


Глава 10-„Балетното студио (част 2)”

Кристен

Имах чувството, че днескашният ден е безкраен… Минаваше 16:30, в ръката си държах, почти пресушена, трета чаша кафе, а междувременно Ники беше отишла за още… Бяха ни дали 30 минути почивка,в която всеки се беше запилял на някъде. Ашли и Келън бяха отскочили да хапнат, Катрин обясняваше нещо на асистент режисьора, а  Джаксън даваше на Роб да чуе нещо на ipod-a му… Единственото, на което аз бях способна в този момент, е да заспя, но тъй като не можех, предпочетох да седна на земята, в единия край на „белетното студио”, да се облегна на стената,отпускайки крака и да чакам да започнем отново… Докато се наслаждавах на блаженото спокойствие и почивка, усетих обезпокояващо вибриране в джоба си…

„Какво правиш?”  гласеше смс-ът на Роб. Инстинктивно погледнах в неговата посока, но той беше с гръб… Какво правя ли? Хм…

„Ще връчвам наградата Златен глобус за „Най-добър актьор” и докато чакам да ме извикат си подремвам… Ти?” По дяволите, какви глупости пиша… Ама и ти си една шегаджийка, няма що… И докато се усетя, вместо да го изтрия го бях изпратила… Ако до сега не ме смяташе за пълно хахо, то сега вече щеше да започне. Аз, определено, не бях от хората с голямо чувство за хумор, често никой не разбираше шегите ми, защо сега да е по-различно…

 „Пфу… късметлийка… Аз съм на вечеря със семейство Хилтън, но ми е някак скучно… LХахах… Добре, признавам, този път Роб ме изненада. Нека игрите започнат!

„Горкия… Госпожиците Парис и Ники Хилтън не са на нивото ти, а?” Да те видим сега…

„Ами… в момента и двете са руси, а аз, честно да си призная, предпочитам брюнетки… :P” …Хм…  Подмини намека за брюнетките… Това правя! Ха, сега ще го видим…

Има още

„Здрач-история за една сага”


Глава 9-„ Балетното студио”

Уточнение: В миналата глава бях писала, че каста се е събрал в стаята на Ашли… Е, всъщност ще са се събрали в стаята на Джаксън. J

И докато се усетя, Ашли ми прошепваше в ухото своето предизвикателство…

Искам да целунеш Кристен!…

Какво? Да ме вземат мътните!

Не знаех дали да я ударя с нещо по главата, или да й благодаря за предизвикателството, което току що ми бе отправила. Истината бе, че ако зависеше от мен единственото, което щях да правя по цял ден е да държа Кристен в ръцете си, не отделяйки устни от нейните. Но не можех! Бях обещал на Катрин, а и на себе си, че няма да върша подобни глупости.

-Слушай, Роб… Искам да ми обещаеш, че ще стоиш далеч от Кристен!

-Добре…

-Говоря сериозно! Трябва да разбереш, че тя е на 17. Непълнолетна. Трябва да се концентрираш пич, или ще те арестуват.

-Добре, добре… Разбрах!

-Закълни се в Библията, че няма да прекрачваш границата…

-Обещавам, Катрин!

И какво се очакваше от мен сега? Не можех да се отметна. Направех ли го, малкият, любопитен мозък на Ашли нямаше да й даде покой, докато не разнищи нещата докрай.

А това означаваше, че в играта ще се включи и Ники и рано или късно щяха да изкопчат истината.

Има още

Здрач – история за една сага


Глава 7 – „Сигурно е луд! Или идиот…

2 Седмици по-късно…

Кристен

-Хей… как си дребосък? – прозвуча развеселения глас на Майк в слушалката. – Вървят ли по план нещата?

-Хей… Ам, Катрин снима сцените с лошите вампири, тъй като Кам има друг ангажимент и трябва да заминава…  почти свършват вече – обясних набързо – А аз все още съм на фаза „Опознай каста”, знаеш… Повечето са много мили… като изключим… – спрях се преди да изрека името му.

-Още ли не ти говори? – попита  Майкъл. Усещах нотки на раздразнение в гласа му.

-Подминава ме като малка гара, но не е кой знае какво… – отвърнах твърде неубедително… „И това ми било актриса…” –из коментира дяволчето в главата ми.

-Не го взимай на вътре, Крис… Още не те е опознал- каза той успокоително – Ако беше, до сега да е напуснал страната…

-Малко трудно ще се сработим, ако през цялото време водя монолог, докато играем… – процедих през зъби, игнорирайки шегата му… „Стига драми! Съвземи се!”

Не разбирам какъв му е проблема… Както и да е, при теб как са нещата? – попитах, сменяйки темата. Трябваше да разкарам физиономията на Патинсън от съзнанието си.

-Все още преговаряме относно снимките на филма, за който ти споменах… Финансирането е голяма пречка…  – обясни той.

-Имаш предвид липсата на финансиране – вмъкнах тъжно.

-Дам… точно… – каза през смях.

Добре. А сега някой да ми обясни смешката!

-На мен ли се смееш, загубеняко? – казах шеговито.

-Не точно… – отвърна по-сериозно, но все още можех да усетя леката усмивка, играеща по лицето му.  – Представих си лицето ти, докато говореше,как прехапваш долната си устна. Знаеш, че ми става смешно, когато го правиш… А ти го правиш често, Стю! – на езика ми беше да го заям за неговото секси облизване на устни, когато той допълни – Липсваш ми…

Има още

„Здрач-история за една сага”


Глава 6-„Първи впечатления”

Робърт

Когато отворих очи слънцето изцяло се беше показало, покривайки всяка част от тялото ми. Тяло, което едва чувствах в момента. По-скоро, частите, които размърдвах, боляха адски много. Огледах стаята и си спомних, че бях заспал на пода до вратата на терасата. Идеята за вечерна цигара се беше оказала не много добра, в известен смисъл. След като снощи  Кристен се бе претърколила почти изцяло в моята част на леглото, имах две възможности – или да я върна в нейната, с риск да я събудя, или да си намеря друго място за спане.

Започнах лека, полека да се изправям, раздвижвайки скованите мускули. Единият ми крак и ръката, на която бях подпрял главата си бяха леко изтръпнали, не беше кой знае какво. Ужасяващата болка идваше от вратът ми. При всеки опит да го извърна на някоя страна, сякаш остри стрелички се впиваха в плътта ми. „Е, Патинсън, заслужаваш си го!” – злорадстваше гласът в главата ми.

Зашарих с очи, търсейки часовник, когато погледът ми попадна на все още спящата Кристен. Завивката бе изхлузена почти под бедрата й, откривайки съвършена гледка  – белият й потник се повдигаше едва, едва при всяко вдишване, а от дънките й се подаваха черни дантелите… „Боже! Черно бельо! Дай нагоре… дай си погледа на горе, РОБ!” свистеше вик в ума ми. Усетих как сърцето ми ускори хода си, отмествайки поглед , попадайки отново на потника. Едва сега забелязах, че беше без сутиен… „ГРЕШКА! Дай, другаде… дай още нагоре!!!”. Ако някои ме погледнеше от страни, със сигурност приличах на загорял тийнейджър, попаднал случайно в женска съблекалня. Продължих безцеремонното обхождане по тялото й, стигайки до лицето. Устните й бяха леко притворени, подканващи, с цвят на ягода… „РОБ, още малко и ще стане белята!” все още се опитваше да ме вразуми гласчето. Косата й се беше разляла върху възглавницата, като няколко немирни кичура бяха покрили част от скулата й. Изпитах непреодолимо желание да я докосна, да ги отместя, за да не закриват ангелското й лице. Едната й ръка беше вдигната до главата, а… 9:30!!!

Има още

Fan ecounter from Montreal!


imagebam.com

It happened august 15 around 8:30pm. Location: Mtl, that’s all I’m going to say. They were leaving in a cab with 2 friends, Tom (already in cab) and Sam.

We were so lucky to see them. Still cannot believe it. I asked Kristen if we could take a pic with her and the kids, she said yes, so I asked her if it was ok with Rob too and she didn’t mind. Rob was busy taking pic with 2 other fans. So for the minute we waited I told her we loved her, we loved her work and Rob’s and told her I was so happy (???) I could have said so many things but I was really shaking inside and my heart was beating so fast. She’s so beautiful, delicate (tiny) and nice. Before Rob joigned us, my husband told her it was a dream come true for me and the girls (I guess for him too). And he made sure again it was ok for taking the pic.

Rob joigned us, and my husband took the pic. I told Rob I loved his work. And they left. As much as I wanted to be in the middle, I was so happy to see her next to him. To me it was important.

I wanted to say so many things to them but it happens all so fast…and my mind went *blank*.

I’m really happy. I will never forget that day and I think our daughters won’t too.

Източник

„Колко е (не)-важно човек да знае на кой изход му е полетът”


Искам само да отбележа, че сменям името на мениджъра на Кристен от Ана на Рут, тъй като това е истинското име на мениджърката й, с която са заедно още от “Into the wild”.

Проверките преди всеки полет бяха рутинни. Заради честите ми пътувания, бях толкова свикнала с тях, че дори не ми правеха впечатление, вече. Знаех си работата – оставях си нещата за проверка, свалях си якето, обувките, махах всичко метално от себе си и минавах през детектора, ако всичко беше наред се качвах на самолета. Куфарите ми бяха отдавна проверени и натоварени. Също както и тези на Роб.

След като и двамата минахме през проверките успешно се насочихме към борд Инга, където трябваше да изчакаме докато стане време за нашия полет. Оставаха още 15 минути, странното беше, че не виждах никъде Катрин или друг от каста. Дори Рут, изненадващо се беше изпарила. Реших да й се обадя, но когато си извадих телефона от раницата видях, че нямам батерия, колко предвидливо от моя страна – да забравя да си заредя телефона преди да тръгна, не че се учудих, това бях аз, все пак. А и зарядното ми беше в куфара.

– По дяволите, може ли поне веднъж да не забравя нещо – измънках ядосано на себе си, но очевидно не достатъчно тихо.

– Какво си забравила, Кристен? – попита Роб, мило.

– Батерията на телефона ми е паднала, защото забравих да я заредя, а зарядното е в куфара, такава съм идиотка – изстрелях обяснението си толкова бързо, че не бях сигурна дали е разбрал и половината от казаното.

– Ето, обади се от моя. – отвърна с усмивка, която ме накара да настръхна цялата, докато ми подаваше телефона си.

– Не знам номера, доста съм зле със запомнянето на числа – казах, свеждайки поглед. Какво ли си мислеше Роб за мен – неориентирана, с два леви крака, плиткоумна, забравана?

– На мен ли го казваш? – отвърна той през смях – Дори собствения си телефонен номер и адрес съм запаметил в телефона си. Едва ли има човек, който да е по-зле от мен! – беше така сладък, когато се шегуваше със себе си, че не можех да не се засмея и аз.

Погледнах към часовника си и видях, че имаше още поне 15 минути, докато ни извикат за полета, така че сега беше моментът да отида до тоалетната.

– Ам, Роб, трябва да отида до тоалетната, ей сега се връщам – казах тихо и усетих как се изчервявам.

– О, ще дойда с теб – отвърна с лека усмивка – имам в предвид, аз ще отида до мъжката, в женската не ме допускат все още, дори мисля, че още има закачена на вратата моя снимка с червен кръст на нея – обясни бързо през смях.

Докато си миех ръцете в тоалетната се загледах в огледалото. Очите ми бяха леко зачервени и с леки сенки, което беше странно като се има в предвид, че сън не ми липсваше, косата ми беше разрошена и щръкнала, сякаш не я бях сресвала дни наред. Боже, това бял косъм ли беше? Леко се бях отнесла, не забелязвайки, че мивката е доста плитка, с едната си ръка завъртях кранчето на водата доста по-силно от нужното и в същия момент всичката струя се оказа върху дънките ми.

– О, по дяволите… само това липсваше. – изръмжах на себе си. Целите ми бедра бяха мокри. Взех няколко салфетки и започнах да попивам… никакъв ефект. Захвърлих ги в кошчето и тогава го видях.

„Не ти сериозно ли, нали не мислиш да… да не сме в някой филм на Бен Стилър, боже, това е абсурдно… да не си посмяла „.

Не обърнах внимание на гласчето в главата ми, пуснах сушилника за ръце и се опитах да приближа бедрата си колкото е възможно по близо до топлия въздух. Безспорно изглеждах повече от абсурдно.

„Моля, пътниците за полет 51 да се наредят на опашка за последна проверка на билетите преди качване!”-чу се глас по Интер кома. О, по дяволите!

-Кристен… – чух гласът на Роб пред вратата на дамската тоалетна. – Кристен, там ли си?

– Да, Роб… тук съм, но имам малък проблем – казах бързо, опитвайки се да се надигна колкото е възможно повече към сушилника.

– Кристен, трябва да тръгваме, вече започна последната проверка, какъв е проблемът, добре ли си? – попита загрижено.

Има още

Full Transcript of “Eclipse” stars on Oprah


imagebam.com

For those of you who missed the “Twilight Trio” of Robert Pattinson, Kristen Stewart, and Taylor Lautner on Oprah, Gossip Cop has the ENTIRE transcript for you to read!

**************

ANNOUNCER: Today, all new. For the first time, the worldwide Twilight phenomenon comes to “Oprah.”

OPRAH WINFREY (HOST): They are the hottest thing on the planet. Robert Pattinson. You know there are all these rumors about the two of you dating. Is it true? Kristen Stewart, Taylor Lautner, and Dakota Fanning. We sent them knocking on doors.

ROBERT PATTINSON: Hello.

GROUP (GIRLS): (scream)

FATHER: Oh, my god.

GIRL’S MOTHER: He’s so hot.

OPRAH WINFREY (HOST): Walking into your houses.

GROUP (GIRLS): (scream)

OPRAH WINFREY (HOST): Why grown women say this has revved up their love lives.

ANNOUNCER: Next.

OPRAH WINFREY (HOST): Okay, So I just want to say this. Unless you’ve been living under a rock, you already know this, but it is really the hottest thing going on in the world right now. It defines the word “phenomenon.” Eighty-five million books sold. Can you believe that?

OPRAH WINFREY (HOST): Eighty-five million books, which so excites me that people are reading. Box-office records just shattered, crushed, and it has unleashed a worldwide yearning for romance. Viewers tell us that it’s literally changed their relationships. Moms are bonding with their daughters. Wives are reconnecting with their husbands.

OPRAH WINFREY (HOST): “The Twilight Saga” is more than a best-selling sensation or billion-dollar blockbuster.

GROUP (FANS): Edward. Edward. Edward.

FAN: We’ve been here since 4 A.M.

OPRAH WINFREY (HOST): It is the phenomenon that sparked a frenzy around the world. “Twilight’s” explosive popularity is giving Beatlemania a run for its money, turning its stars–Robert Pattinson, Kristen Stewart, and Taylor Lautner–into the most popular actors on our planet.

KRISTEN STEWART (AS BELLA SWAN): Kiss me.

Има още

Rob & Kristen’s Vancouver Rendezvous


A visit to Vancouver to re-shoot scenes for The Twilight Saga: Eclipse recently doubled as a romantic getaway for Robert Pattinson and Kristen Stewart.

The actors were re-shooting a scene where Rob’s Edward Cullen and Kristen’s Bella Swan kiss; and the “tent scene,” where Bella must choose between Edward and Jacob (Taylor Lautner).

“Test audiences thought the tent scene too ‘dark and adult,’” a source tells OK!. To make sure it was just right this time, Twilight author Stephenie Meyer stood by director David Slade for three days of re-shooting.

Though each of the stars had their own, 1,600-square-foot suite on the 34th floor of the Sheraton Wall Centre, “Kristen’s room remained untouched for the duration of Rob’s stay,” a source tells OK!. “She stayed in Rob’s room the whole time he was in Vancouver.”

“Do Not Disturb” were put on Rob and Kristen’s door to prohibit anyone from entering — even maids.

Bottles of red wine were delivered to their floor and Rob ordered orange juice, candied salmon and herb crackers from room service.

And while there was no kissing or hand-holding during breaks on the set, Rob would guide Kristen by putting his hand on the small of her back, quietly showing his love with a small gesture.

Their romance will continue to blossom next week as Rob celebrates his 24th birthday on May 13. An insider close to the couple says Kristen, 20, is planning on giving Rob a rare vintage guitar for the occasion.

She’s been looking at Fender guitars,” says a source. “She wants to get him something really special, something really rare.”

Източник

„Здрач-история за една сага”


„Здрач-история за една сага”

Глава 4-„Стечение на обстоятелствата”

Робърт

-Кристен е актрисата, с която ще играем главните роли във филма „Здрач”, за който ти говорех, Том – обясних скорострелно. Познавах го добре и знаех, че всеки момент от устата му ще излязат думи, от които ще ми се прииска да бях невидим.

-Ти си момичето, за което Роб говори от вчера? – вдигайки вежди попита Том

Ето! Боже мой, ще го убия!

-Том!?! – просъсках и го сръгах в ребрата. Прииска ми се в този момент в ръцете си да не държах 2 хотдога, а бухалка, с която  да го халосам незабавно.

Ако можех с една дума да опиша изражението, което се бе изписало на лицето на Кристен в този момент, то тя е „Объркване”.

-Какво… искаш да…? – започна накъсано да формулира въпроса си тя, когато се появи някакво момче..

-Кристен, ето къде си? Търсим те от половин час, мила? – каза той, прегръщайки я.

КАКВО!?! Махни си ръцете от нея, веднага – изкрещя дяволското гласче в главата ми.

-Кристен, търсим те от сума ти време, а ти седиш тук и си приказваш? – каза ядосано друго момче.

-Тай, започваш да заприличваш на Кам, остава само да потропнеш с крак – каза тя през смях.

Кой е Кам, по дяволите? А Тай? Да не би тя да има цял харем от обожатели! „Проследи с поглед тялото й и ще разбереш, че е повече от нормално да има, идиот такъв” – отново дяволският глас в главата ми.

-Ти сериозно ли туко що каза, че с Кам си приличаме, боже, сестричке, ако той беше тук да те чуе до края на живота ти щеше да си в черния му списък – отвърна Тай усмихнато.

-Кристен, да сравняваш Камеран с Тайлър е все едно да попиташ малко дете какво предпочита „Сладолед или играчки?”… Не го дразни повече, не искаме да те гоним още 2 часа, нали? – каза момчето, чиито ръце все още обгръщаха талията на Кристен и я целуна по челото.

-Аз съм Том, между другото, а това е Роб – представи ни Том на момчетата. Той явно следеше много внимателно напрегнатото ми изражение, защото побърза да добави – Кристен е ваша сестра, така ли?

-В същност Тайлър е мой доведен брат, а Майкъл е приятелят ми – обясни тя,  посочвайки момчетата един след друг.

Има още